По пиринеите

Изкачвайки се нагоре по Пиринеите, от атлантическото крайбрежие, пред мене се откриваха все по-пленителни,  есе по-просторни пейзажи, които додтигат извън човешките представи, отвъд хоризонта над залязващото Слънце над синия Океан.  Въпреки късния вечерен час, планината със своите заострени върхове имаше какво още да ни покаже - върхове оголени от свирепите океански ветровр, покрити с ниска растителност и мъгли по които могат да се забележат както скали.
Слънцето все по-бързо залязваше, и ето...  Пред погледа ми се виждаше само силуета на планината.,  а в подножието и по склоновете се виждаха да белеят тук там бели къщи около които свободно пасат крави, овце, кози.  Изпълнен пейзаж, доставящ наслада от хилядите преминати километри с велосипед до тази планина.