четвъртък, 19 май 2016 г.

Русе - Будапеща

Екипа на Експедиция "Атлантис 2016" се придвижва леко по леко към брега на Атланттическия океан.
На 7 май 2016 година стартирахме от Русе, България в посока Две Могили, Свищов, Козлодуй, Видин и Брегово. В участъка в България имаше доста екстремни условия, като дъжд, пресечен терен, лош асфалт. Посетихме няколко исторически обекта, един от който е древният град Нове преди Свищов. В град Видин разгледахме крепостта Баба Вида и след малка разходка из градът поехме към Брегово. 
От Брегово до Београд преминахме през най-красивият пролом на Балканския полуостров Железни врата, тук където река Дунав е широк около 50 метра и е било едно от най-опасните места за речното корабоплаване. От сръбска страна гледката в пролома ти спира дъха. Отвесни скали, тунели, вода, мъгла по върховете, а долу в ниското река Дунав се опитва с цялата си мощ да премине през теснината, а речните кораби толкова грандиозно и ефирно преминават, че пейзажа се запълва. Малко по-надолу по пътя има сграда служела като пропускателен пункт в края на която има направена топка и преди изграждането на хидровъзела, когато тя е в хоризонтално пложение, корабите са можели да минават, а когато е била спусната надолу към реката - преминаването е било забранено, тъй като има кораб в пролома.
Излизането от пролома ни закара до крепост през която преминахме, тъй като пътят е изграден преди векове през нея. Оттук до Београд преминахме доста плавно, но малко преди градът теренът заприлича на вълните на океана - нагоре, надолу и после само надолу към центъра на града. Влязохме в Београд на 13 Май, 7 ден от пътешествието в 17:31 ч. Разгледахме предимно речната част на градът и построените мостове, както и плаващите къщи. Тук в градът малко се поизгубихме, тъй като поехме по пътя по река Сава и се наложи да приспив в един от парковете.
От Београд до Будапеща следвахме, колкото е възможно EuroVelo 6, но вятърът бе само насрещен и много поривист, което доста ни затрудни и малко ни поозори краката. Единственото най-хубаво в този етап е че успяхме да заснемем едни невероятни пейзажи по река Дунав.
На 18 Май на 12 ден от пътешествието в 17:30 ч влязохме в град Будапеща. Решихме да посетим градът още от вечерта, за да заснемем нощните светлини на градът, а и животът. Вечерна Будапеща е просто невероятна... Железният мост облян в жълта светлина, контрстираща на зеленият му цвят, лампите, хора стоящи и движещи се по моста. Вечерта бе хладна и ясна, а луната също бе изгряла и хората пулсираха като артерия в градът. Когато застанахме пред парламента... Това е наистина голямо преживяване особено вечерта, когато е облян в светлина.
Посещението на град Будапеща може да ви върне с векове назад, да се потопите в атмосферата заедно с местните жители, да се поразходите около река Дунав пеша, с велосипед или с кораб е мечтано изживяване за много хора.
Специални благодарности на Информационния център на град Будапеща, благодарение на любезното им съдействие успяхме да заредим апаратурата с ток и да качим малко информация от Експедицията!
Special thanks to the Information Centre of Budapest, thanks to the kind assistance we were able to load equipment and electricity to upload some information from the expedition!

Шуменец пое към Мароко на колело

Заклетият пътешественик с колело Венцислав Илиев от Шумен пое отново, този път към Мароко. Със старичък велосипед, купен втора употреба, ентусиастът ще измине близо 25 000 километра. Заедно с него е и варненецът Пламен Андонов. Двамата са тандем, откакто стигнаха до Шипка с велосипеди на 3 март тази година.
Екстремното им пътешествие сега стартира от Русе на 7 май, а във вторник двамата вече бяха изминали над 400 км до Видин и се готвеха да излязат извън родината. Венци казва, че избрали да тръгнат от Русе, защото е част от Европейски велосипеден маршрут – Евровело 6.
Пътят им ще мине през Сърбия, Унгария, през Франция, оттам ще се спуснат към Испания през Португалия. Очертава се в испанския град Тарифа да се срещнат с друга група от България, с която да продължат до Мароко. Там ще бъде най-голямото им изпитание. "Чакат ни изкачвания по 2000 метра и пясък", казва Венци, но пък очаква и много интересни мигове, заради коренно различната култура. Затова казва, че заедно с преживяванията ще си почине. Експедицията е кръстена "Атлантис 2016" и включва 16 държави на два континента.
Очакванията са до завръщането на шуменеца да изминат поне 6 месеца. За Венци е повече от сигурно, че ще спи под открито небе, защото вече е кален от предишните си пътувания. Няма и средства за хотели, защото тръгва със 170 евро в джоба. Багажът му е 45 кг. и в него има и достатъчно провизии, за да не гладува. Носи и 3-килограмов лаптоп, за да може да качва снимки от пътуването във Фейсбук. С него, както винаги е националният флаг, дар от "Труд", с който Венци не се разделя от 2012 г., когато беше първата му европейска обиколка.

По пътя за Будапеща



четвъртък, 5 май 2016 г.

Из Европа на две колела


Венци тръгва на четвъртото си пътешествие с велосипед из Европа. Изчислил е, че ще измине 25 000 километра на две колела с колегата си от Варна Пламен Андонов, с когото вече покориха с велосипед  връх  Шипка. Целта им е да се изгради и в България продължение на най-популярното вело трасе в Европа – Eurovelo 6.
“Моята цел е да покажем този маршрут – какво представлява, откъде минава, през какви исторически обекти, като най-красивата река Лоара, където се намират най-хубавите замъци в цяла Европа. По този маршрут има много обекти на ЮНЕСКО и най-различни природни картини могат да се видят”, обяснява пътешественикът.
С емблемите на Eurovelo 6 ще очертаят трасето, което трябва да се изгради в България. Ще преминат през 17 държави, преди да стигнат до югозападната точка на континента, където ще се срещат с друга българска група колоездаци. Заедно ще прекосят Средиземно море и Мароко.
“Мароко е друг народ, друга култура, други традиции и сигурно ще има много изненади и предизвикателства по целия маршрут”, надявя се Венци.
Подготовката за пътешествието му отнема доста време, но с помощта на приятели е добре екипиран. За останалото ще разчита на късмета и на добрите хора, които ще среща по пътя.
“Най-важното е човек да има волята да поддържа мира в сърцето си, да има волята да опознава света по един начин, по който да не нарушава баланса”, споделя пътешественикът.
Носи съм себе си фотоапарат, за да запечата всеки момент от пътешествието. Най-забележителните снимки ще качва в социалната мрежа, за да усетят и други невероятното преживяване да обикаляш света с колело.
Повече на сайта БНТ