Венцислав Илиев представя за втори път през 2017 година фотоизложбата си "Мароко през погледа на пътешественика" посветена на пътешествието му в Кралство Мароко с велосипед през 2016 година Фотоизложбата ще бъде представена в Регионална библиотека "Стилиян Чилингиров". Откриване на 4 Декември от 17:30 ч Мултимедийно представяне на пътешествието - 6 Декември 2017 година от 17:00 до 18:30 ч Закриване на изложбата на 9 Декември 2017 в 14:00 ч Вход - свободен Изложбата е отворена за всички граждани на Шумен, които искат да видят Мароко "през очите на пътешественика"! www.vencislaviliev.tk
За близо осем месеца с много труд, спомени и мотивация от приятели успях да напиша близо 208 страници пътепис за велосипедното ми пътешествие "Атлантис 2016 - Мароко". Въпреки многото трудности които изпитвам в живота, желанието да научите за преживяното ще бъде изпълнено. Този пътепис го създавам, за да се докосне всеки до Мароко и Африка по един не традиционен начин, по начин по който аз и Пламен изживяхме нашето приключение на този древен континент, в страната от 1001 нощ! До началото на следващото пътешествие ще се опитам да напиша всичко що си спомням за Мароко и ще бъде издадено от BLURB, а ако българско издателство реши да издаде, да се свърже с мене! Книгата не мога да кажа колко ще струва за сега, но искам да кажа, че доставката до България струва около 13 долара, това се отнася и за всички книги които публикувам там.
За пътеписа "Атлантис 2016 - Мароко" освен, че ми отне да напиша 208 страници за 8 месеца, бяха изразходвани около 10 химикала, използвах най-различни места за писане като в гората над Шумен, така също във Варна, на път, по време на почивката ми в Стара планина и на много други места.
Надявам се този пътепис да ви хареса и да го споделите с приятели! За мене ще бъде огромно щастие книгите ми да се продават не само на международния пазар, но и в България! С всяка закупена книга или продукт от партньорските сайтове, вие помагате за осъществяването на следващите ми пътешествия!
Благодаря на всички за подкрепата и мотивацията която ми оказвате за написването на първия ми пътепис!
"Атлантис 2016" - ден 110 - 111 км 9324 - 9348 - Мадрид, Испания
Изминахме токова много километри през много европейски и една държава в Африка, за да стигнем до столицата на Испания. На 110 ден (24 Август 2016) пътувайки от Толедо за Мадрид по опасен път за колоездачи, в 19:50 ч навлязохме в периферията на столицата, а в 22:00 ч вече бяхме в центъра, където ни се наложи да търсим място за почивка. Разбира се намерихме такова в парка "Parque De El Retiro" на пейка. На следващия ден основно разгледахме целият парк и след това посетихме двора на Двореца и центъра. От там се отбихме в общината където се постарах да намеря информация и интернет, но се оказа, че сме паркирали велосипедите си пред сградата, а това е забранено и двама от тайната полиция ни навестиха и ни помолиха да се махнем. Това е може би предпазна мярка заради атентатите преди години, но не разбирам защо точно нас могат да ни считат за опасни!? както и да е! Тръгнахме си оттам и се върнахме в градината отново, където посетихме една безплатна изложба на закрито и две на открито. Тук любопитни патрулиращи полицаи ни спряха и разговаряха с нас, за разлика от другите те се оказаха "хора". Късно вечерта в 22:40 ч на км 9348 излязохме от пределите на град Мадрид и малко по-късно спряхме за почивка в страни до пътя (някъде в пределите на летището в посока Zaragosa).
На този ден (7 Август 2016) в 17:15 ч влязохме с Пламен в град Маракеш, Мароко. До тука изминахме 7914 км от България. В Мароко вече сме 17 дни, но разходката ни в този древен град премина доста спокойно и без никакви проблеми. В началото ни се наложи да се разкарваме по тесните улици на градът и да намерим пътят към Медината, е в крайна сметка с помощта на местни хора успяхме да намерим мястото и в 17:40 бяхме на прочутият площад Ел Фна. Имах възможността да се запозная с няколко местни хора по площада и да се докосна до техните традиции, да науча нещо от тях. За нас като пътешественици беше радост, че се озовахме в град Маракеш малко преди смрачаване, тъй като истинския живот на това място е вечер, след залез слънце. Постояхме до късно и се вслушвахме във всеки звук, оглеждахме сергиите, а аз опитах и от прочутите варени охлюви, които наистина бяха превъзходни на вкус. Тук на площада може човек да се докосне до много древни обичаи на местните народи, да чуете някоя приказка, да се насладите на звуците на музиканти, да опитате от местната храна и много, много други неща можете да видите или т. е. да откриете тука.
Някога много отдавна Маракеш е бил последният голям град на Цивилизацията, след него като се премине Висок Атлас е започвала пустинята, където бяхме и ние. Мароко тогава е бил известен като Маракеш и един от градовете на 1001 нощ. Древното тук все още не си е отишло и заедно с модерното може да усетим историята и да я пренапишем.
Вечерта излязохме от град Маракеш в 22:30 ч на км 7930 в посока град Казабланка. Малко след градът намерихме място за нощувка до един изоставен имот. Тази вечер за мене беше една от най-изненадващите, тъй като през нощта се случи че се събудих и изведнъж небето се освети от падащ метеор, който след няколко секунди изгасна. Освен него по-късно имаше и други звезди които изгаряха в атмосферата на Земята, и не знам поради каква причина, тук в Африка те се виждат толкова ясно сякаш гледаш през телескоп.
[wpedon id="88" align="center"]
На 97 ден, 11 Август 2016, км 8280 - след 21 дни каране с велосипед почти през цялата страна, на този ден преминахме столицата на кралство Мароко Рабат (الرباط)
Рабат беше единствената столица от тази година която не я разгледахме, тъй като след град Маракеш, вече почти нямаше нищо толкова впечатляващо по пътя ни, т. е. се намирахме в цивилизацията, където всичко ни е познато. Ако бяхме продължили още на юг в Африка, сигурно любопитството ни щеше да нарастне двойно, но сега се прибирахме към Европа и всичко по пътя ни напомняше за дома.
Изминахме с Пламен близо 1659 км в кралство Мароко за 23 дни от 22 Юли до 13 Август 2016 година. По време на пътешествието в страната преминахме през градовете Фес, Мекнес, Уарзазат, Маракеш, Казабланка, Рабат, Танжер и други. Най-високата точка която преодоляхме, беше на около 3000 метра надморска височина във Висок Атлас, малко преди спускането към каньона на река Дадес. Каньона на река Дадес го оприличихме като "Африканския Гранд Каньон", тъй като на места скалите се извисяваха на около 400 метра над главите ни в тесен пролом. От този каньон слязохме към пустинята Сахара, където температурите надвишаваха 55 градуса като винаги имаше съпровождащ вятър.
В кралство Мароко имахме честа да се запознаем с много хора от местното население, както деца, така и възрастни; помагахме на някои деца, разговаряхме с пастирите от Висок Атлас... Мароко за нас беше една невероятна дестинация, която след 23 дни като я преминахме, желаехме след време отново да се завърнем и да преоткрием нови пътища през Висок Атлас и пустинята Сахара.
В 21:00 ч местно време се качихме на ферибота от град Танжер за град Тарифа в Испания и с това завършихме посещението на Африка.
